Bugun...


25 Години Демокрация В България

25 Години Демокрация В България

На редакционната поща на МИГNews.info бе изпратен текст, подписан от Рафет Улутюрк, който е председател на изселническата организация „Бултурк“. Публикуваме анализа му за 25-те години „българска демокрация“ без редакторска намеса.

Изминаха 25 години от началото на „българката перестройка“. Нарекоха я „преходенпериод“,„период на демократизация“ или товабеше уж краят на комунистическия тоталитарен режим и начало на Европейскатадемокрация с нейната либерална икономика.

Какви ли не още етикети и суперлативисе използваха за началото на този период, вкоитокато неизменен епитет се използваше думата „демокрация“. Тя наистина беше един психиологически ключ към прехода жадуван цели 45години. Ивидимо 1989 година ще се запомни с уж разкъсването на веригите, разковаваненаоковите на тоталитаризма и юруш на демокрацията. Какво обаче се криеше вневидиматачаст на това начало – там зад пердето, в Комунистическата тоталитарнакухня, където сековеше съдбата на по–нататъшната хронология на най-новата история на България.

Вълка си смени козината тоест БКП стана БСП, а комунистите станаха социалисти.Какво „смелои демократично“ решение на Столетницата,какъв голям „подарък“ за българскиянарод. С много голяма гюрюлтия и патърдия се прие това решение и най – върлитекомунисти бяха смирени и накарани да се съгласят да приемат тази „звучна“ промяна на партията наречена социалистическа.

Беше измислен хода как да се даде отпор на нестихващотоброжение в низините, тоест нанародното недоволство. Дадесе право на тези жадуващи за демокрация български граждани да сформиратвсякакви свои сдружения, организации, движения даже и партии. Каква „демократична“ победа на свободните граждани! Даже и на турците им се даде това право за сдружение и те на бърза ръка си укроиха едно движение с готов подготвен от ДС (Държавна сигурност) устав.

Бяха сформирани безброй малки „демократични“ партийки. Обаче никой не се сещаше дасе допита колкоот тях бяха сформирани по естествен път с народни хора и с волята наистинските народни лидери. Колко отучредителите в тях бяха с некомунистическипроизход или казано по иначе бяха счисто минало в смисъл не бяха лоялни партийни функционери – комунисти или ДС активисти. С тази си стратегия (внедряване на вернилакеи в ръководствата) комунистите държаха конците в ръце и тези партии бяха обреченида се раздробятоще преди да са пораснали.

Очевиден пример в това отношение е СДС с 33 – тe си партии в съюза. С внедрените си хора в ръководстватана тези партиикомунистите успяха да свалят първото демократично правителствона България – на Филип Димитров. Доживяхме и първото некомунистическоправителство–правителството на СДС в коалиция с ДПС. Току се зарадвахме, чезапочнаха истинските демократични промени. По това времев смесените райони бяха започнали разследвания срещу служители на МВР, които са злоутребили съсслужебните си положения и преувеличили правата си през „възродителния“ процес.Събираха се подписки, оплаквания, жалби ит.н. отпострадалите. Процеса изведнъж се разрастна и стана опасен, защото тръгна каторазплетка на чорап и неминуемо щешеда достигне до ДС агентите и височайщите партийни функционери – архитекти на „възродителния“ процес.

Времето от 1992–97 г. оттака наречения „преходен период“ известно място сеотреди на ликвидацията населскостопанските сдружения–ТКЗС, АПК, приватизацията ипоземлените реформи. Именно това е периода на полагане наосновите на капитализиране на комунистическите чеда или образно казано „Дядовците одържавиха, а внуците приватизираха“. Докато внуците се облизваха и трупаха богатсва и имотпрезтози период, народа се радваше само на празните обещания задемокрация.

Този период (1990–1997) ще се запомни най–вече сикономическата девалвация през 1996 г. Когато доларът достигна рекордните 3 600 лв и 1 800 лв за марка. Това изкопа гроба на комунистическото правителство и породи нови надежди в лицето на кабинета на Иван Костов. Беше избран и президент с некомунистически произход Петър Стоянов. Изборите през 1997 година спечелени от СДС бяха втори шанс за България за да положи основите на реалната демократизация настраната и да се изкоренят ДС – комунистическите останки. Но уви комунистите минаха винкубационен период през този мандат на Иван Костовото правителство и се подготвихаза следващитекатострофални за България избори през 2005-а, когато идва на власт таканаречената „Тройна коалиция“.

През 1997 г. ДПС беше ударило дъното с 14 народни представители. Тогава ИванКостов, ако беше се престрашил да даде достатъчно място на кандидатите от турския етнос в смесените райони сега Ахмед Доган и ДС – кликата му може би щяха да трият наровете на някой затвор. Но за съжаление Костов не проявитакавадалновидност в онези времена, а в последствие и другите големи партии катоГЕРБне можаха политически да еманципират турците и да им дадат шанс в своитередици.

За съжаление все още продължава това болестно състояние на българските партии спрямомалцинствата. И така дойдоха злополучнитеза българската демокрация избори през 2001 г. Неокапиталистическата ДС комунистическа клика много осторожно бе очертала своятабъдеща конюнктура презинкубационния период 1997 –2001 г. и си измисли многодобра психологическа интрига за да примами българския избирател. С утопичната идея да спаси България от дъното на пропастта и за 800 дни да изгради една икономически стабилна европейска България за стръвбе използуван царят в изгнание Симеон Сакскобурготски. За българския избирател тази идея изглеждаше като възглавница за болния така, че нямаше как да се каже „НЕ„ на тазиидея. Каква ирония на съдбата комунистите отново успяха да приклонят една своя предишна жертва и да я използуват закористните си цели и ненаситните си апетити за власт и пари.

Изборите минаха и Българиявече се управляваше от злополучната коалиция. По същество Тройната коалиция представляваше съвкупностот българските и турски комунисти–комунисти неокапиталисти и наследниците настарата българска буржоазия с апетит да възвърне имотите на своите дядовци сидванетона царския наследник. За да звучи безобидно те се само назоваваха монархисти.

Винтерес на истината и в името на справедливото възмездие, те заслужавахадядовите си имоти, в това нямаше нищо лошо. Лошото беше в това, че всички те (коалиционнитепартньори) имаха един общ знаменател – “Пази боже сляпо да прогледа“.

Защото всички те бяха бедни и станаха богати без давложат почтен труд за пукнат свойгрош. Опасното беше, че те имаха власт, абедственото, че повечето от тях бяха и сабезбожни тоест атеисти лишени от всякаква милостивост. Само това (атеизма) съссигурност успяха да унаследят от комунизма. Затова те са безмилостно жестоки към своянарод и държава и личните им интересивинаги надделяват над всичко.

В началото на този преходен период може би най–честоупотрябяваната,най–много изписаната и най–много цитираната дума беше думата „демокрация“. В тазиатмосфера се премина към едно многопартийно управление иливече имаше плурализъм детосе вика на политически език. Или казано с други думизапочна така наречения „преходенпериод“ към демокрация. „Какъв преход, какви пет лева, бе човек!“, би се запитал бай Хасани бай Асен. Смени се името на партията, името на системата и хайде юруш къмдемокрацията. Каква заблуда сервирана от комунистите. Ако можем да си позлужим с една такава метафора –„може ли един пребоядисан Москвич” да стане изведнъж Мерцедес? Да,вярно е и двете са коли идвете започват с буквата „М“, но са коренно различни машини.

Каква наивност, какволековерие. Има ли пример по света, където да се е провелареволюция без да се еводила истинска борба за нея. Да вярно е,че се премина къммного партийноуправление, създадоха се 160 и кусур партии и организации в началотона тозипериод. Въпроса е кой ги основа исъздаде тези партии.

Да не би да очаквахме, че тези кадри, които активноподдържаха комунистическатасистема във всичките му нива, да се приориентират ида тръгнат да пасат патки, овце,крави и т.н. или пък да слезнат на нивата да орат. Да те се преорентираха, но не към завода, нивата или кошарата, а се трансформираха в новосформиралата се политическа и икономическа власт. Те вече бяха народни представители, министри, кметове на населени места, директори на заводи, приватизатори, ликвидатори, продавачи, раздавачи иприсвоячи на държавните имущества.

Такас пълни основания можем да наречем този преходен период 1990–2014г. скрит нео комуно-капиталистически период с абсюлютно низходящи политически, икономически, социални и т.н. показатели. Дефакто лишените от всякакви човешки качества като морал, съвест, справедливост,милостивост и т.н. и изневерявайки дорина собствените си философски принципикато комунистическият идеал псевдо-комуниститеи техните чеда реално днес сакапиталистите на България. Материалните средства благаи парите за съжаление сасе съсредоточени в ръцете на тази неокомуно–капиталистическа клика.

С какво може да помогне на България „политик“ като ВоленСидеров? Какъв му е капацитетът на интелигентност. Доколко той може да защитиимиджа на България намеждународни форуми, пред световната общественост въобще. Какви други „висшикачества“ притежава той освен ругатните, псувните излословията против, другите държави и етносите. Как биха спасили България от тази ситуация политическите  матрьошки Лютви Местан, Янаки Стоилов, Станимир Станишев, Пламен Орешарски, Георги Първанов, алкохолика от сараите и т.н. Колко жалки изглеждаха господатавкризата с предлагането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Резултатите от изборите на12 май 2013 и съставеното правителство показаха, че политическият морал в България се е приравнил нанула. Коалицията, в която участваха ДПС и АТАКА показва до къде е стигнала нравствената деградация при тези хора иликазано направо тя е ударила дъното. Снеограниченото си безочие, лишените отчувството за срам господа наистина са сеослепили от алчността непременно да останатна власт. Те са загубили свояхарактер, ако въобще са го имали разбира се.

 

Къде е рецептата за спасението на България?

През този преходен нео комуно–капиталистически период, българският народ един път сиобвърза надеждите с Царя, който за 800 дни щешеда оправи България и да я нареди сред европейските държави. За трети път сиобвърза с ГЕРБ който искаше да прави и направи някои рокади но не му стигнаха силите да привърши започнатото. Анализирайки изминалия период и оценявайки ситуацията смятаме, че единствената причина за това положение на България са коалиционните правителства с комунистически произход. Които правителства преди изборите взаимно се хулят, но след изборите съвместно ограбват страната коалирайки се.

Младите патриоти трябва да очистят политическата, икономическата, медийната, съдебната и пр. власти от вируса на комунистическата паплач. Да потърсят сметка и накажат приватозаторите, ликвидаторите, политиците унищожители на България. Веднъж завинаги България трябва да се очисти от комунистическото си минало като въдворителитена тоталитарния режим със своите лагери, затвори и заточения, достигнал кулминациятаси с „възродителния“ процес, трябва да бъдат поставени на подсъдимата скамейка.

Товатрябва да се прави с цел в България никога вече да не сеизвършват престъпления, влизащи в категория „престъпления против човечеството“. Всичко държавно разграбено отнео комуно–капиталистите трябва да се върне наистинския собственик–народа. Най–искрено вярваме че българският народ ще съумееда стъпи здраво на своите кракаправейки правилен избор и само така ще може даспаси България.

http://www.mignews.info/25-godini-demokratsiya-v-balgariya/




Bu haber 59 defa okunmuştur.

FACEBOOK YORUM
Yorum

İLGİNİZİ ÇEKEBİLECEK DİĞER HABERLER
FOTO GALERİ
ÇOK OKUNAN HABERLER
VİDEO GALERİ
YUKARI